Речта на омразата в България

На 28 ноември 2013 г. в София се проведе Конференция в рамките на Втората годишна среща за обмен на добри практики между неправителствените организации от България и страните донори- Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Срещата беше открита от Заместник министър -председател и министър на провосъдието, Зинаида Златанова с официални гости Гюру Катарина Викьор, Посланик на Кралство Норвегия, Джон Келок, Агенция на ЕС за основните права, Патриция Бранделеро, офис на Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство.

В първата си част конференцията засегна проблеми свързани с Институционални политики и практики за ограничаване на речта на омразата, като за България изказвания по темата имаха компетентните от Комисията за защита от дискриминация. За словото на омразата през призмата на статистическите данни говориха от Българския хелзинкски комитет, където стана ясно и за трудностите в защитата от слово на омраза чрез правни средства.

Проблемът в България с разпространението на речта на омразата изглежда започва в последно време да бъде поставян по-остро, а подклаждането на низки страсти у хората да бъде преодолявано с разумни средства. Но възможно ли е това? Каква е българската действителност на европейския фон?

Много от тези отговори дадоха в направеното изследване Институт Отворено общество, проведено през 5-16 юли 2013 година. В доклада на Иванка Иванова, бяха изложени обобщените резултати, а именно.
Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Близо половината от българските граждани са се сблъскали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. В най-голяма степен подобни изказвания са били насочени срещу роми, турци и хомосексуалисти. Според изследването тези изказвания могат да насърчат извършването на насилие срещу представители на малцинствата. Това означава, че речта на омразата е не просто разпространена, но и че тя се характеризира с висока степен на интензивност на престъпното си послание, което достига до значима група от населението. Основното средство за разпространението на речта на омразата е телевизията. Близо 75% от анкетираните, които са се сблъсквали с речта на омразата, са я чували от телевизионния екран. Според тях основните говорители с език на омразата са политиците и журналистите. Интернет е втората по значение медия за разпространение на езика на омразата сред младите и сред образованите.

Мнозинството граждани не одобряват публичното използване на думи и изрази, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствата. 58 % от анкетираните смятат, че държавата трябва да защитава представителите на ромската общност, хомосексуалните и чужденците срещу подобно враждебно говорене, а между 66% и 73 % от запитаните са на мнение, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които си служат с реч на омразата или проповядват агресивен национализъм.

В същото време една трета от гражданите не знаят, че езикът на омразата е престъпление, а над половината от респондентите не биха съобщили в полицията, ако чуят публично говорене, което изразява неодобрение, омраза или агресия спрямо малцинствата или представлява форма на агресивен национализъм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: