„Историята през обектива“: По пътя на Ванга, Преподобна Стойна и Мелнишките легенди – с. Златолист, Мелник и Рупите – тишина, вяра и вино

В рамките на проект „Историята през обектива“, изпълняван от БАРТ и финансиран от Агенцията за хората с увреждания, на 13.09.2025 г.,  участниците – хора с трайни увреждания,  поеха на пътешествие към три уникални български кътчета – Мелник, Рупите и село Златолист. Места, пропити с древност, духовност и тишина, които разказват своите истории не само чрез архитектурата и природата си, но и чрез усещането, което оставят в сърцето.

Първата ни спирка беше село Златолист – малко, но изпълнено с духовна енергия. Сгушена в тишината на село Златолист, църквата „Св. Георги“ е скромна по размер, но необикновена по съдържание. Тук е живяла и се е подвизавала Преподобна Стойна – наричана от мнозина българската предшественичка на Ванга. На двора се извисява столетен чинар, за който се вярва, че има силна енергия. Под сянката му хора седят в мълчание, медитират или просто слушат тишината. Това място не говори силно – то нашепва. Но точно в това е неговата сила.

След кратко пътуване пристигнахме в Мелник – най-малкият град в страната, но с огромно културно и историческо значение. Посрещнаха ни калдъръмени улички, традиционна архитектура и гостоприемни местни хора. Благодарение на предварителната подготовка и съобразяване с достъпността, успяхме да разгледаме Мелнишките къщи, да посетим Кордопуловата къща и да опитаме прочутото мелнишко вино!

След кратка почивка се отправихме към Рупите – място, изпълнено със сила, тишина и духовна светлина. Там ни посрещнаха топлите извори и храмът, издигнат по волята на пророчицата Ванга. Посетихме  църквата „Св. Петка Българска“ и къщата на пророчицата и усетихме незабравимата  атмосферата. Повечето от нас запазиха дълго мълчание – не от липса на думи, а защото сърцето говореше повече от всякога.

Това пътуване беше част от усилията ни да преосмислим достъпа до културно-историческото наследство – не само физически, но и емоционално. Местата, които посетихме, са изпълнени с история, духовност и тишина – и въпреки някои физически пречки, успяхме да се докоснем до тяхната същност.

Видяхме историята не като нещо далечно, а като част от живия свят – чрез легендите на Мелник, тишината на Рупите и светостта на Златолист. Всеки от нас откри нещо различно – спокойствие, вдъхновение, благодарност или нова мечта.